Поредната изложба нa Иван Стоянов в Стара Загора не минава в графата публично-частно партньорство.Не ,защото той не е Директор на Градската Художествена Галерия в Нова Загора и не ,защото Арт Клуб “ВИК“ –Въображение,Изкуство,Култура не е достоен съратник в подобно начинание, а поради факта,че експозицията надраства дори енигматичното си заглавие 46/38.Изчистено и кратко ,то само набелязва рамката в ,която се развива събитието,но наименованието не е достатъчно да обясни докрай случващото се пред зрителя.Лъчистото сияние ,което излъчват творбите под влияние на пречупената и в последствие дифузирана светлина,пречиства вътрешния обем на галерията и се превръща в отрицание на душевната нищета и озлобление-Това бързо трансформира зрителното наслаждение в нещо повече от пиршество на цветовете и кара възприемащия да поема дъх с острия привкус на позитивно настроен озон.Това едва ли би могло да стане реалност без тези картини да са всъщност отражение на вътрешното мироздание и състояние на автора.Именно то е причината за безкрайния танц на вълнообразните линии изсипал се върху платното.Бистър ,ярък и запомнящ се. Понесъл на крилете на фантазията постоянния бяг на цветните мазки.Спираловидните композиции по ,които се движи разказа на митологизирани образи са раздвижени в строги и подредени модулни схеми кореспондиращи една с друга в кокретен и ясен ритъм.Целенасочено,премерено и отривисто!
Цветните подложки използвани грамотно,находчиво и премерено допълнително повдигат градуса на настроението и привличат погледа карайки го да проникне в дълбочина, да надникне зад привидната форма.Неусетно прикованите сетива гравитират в зрителна орбита около наблюдавания обект,потопен в безтегловната атмосфера на космологизирано пространство,проектирано с лекота в картините на Иван Стоянов.
В този ред на мисли с лекота и без опасения можем да обобщим,че творчеството му е жизненост превърната в константа!
Някой би казал ,че проф.Газдов е съвременен Чудомир ,който умело се възползва от възможностите на печатните издания.Още повече,че струящото от картините чувство за хумор подвежда мисълта в подобна посока.
Аз по-скоро бих нарекъл Иван Газдов един съвременен Зигмунд Фройд на рисунката.Не само заради вечния сблъсък между мъжкото и женското начало съпътстващ цялото творчество на доказания академик.А и поради мекото и пластично преливане на структури вплетени в постоянна борба за надмощие.Творчески решени с пределна яснота и почти крайна категоричност.Това на първо място издава увереност и самочувствие.Но откъде идват те?
В Историята на Изкуството не са много авторите,които смело можем да причислим към майсторите на четката и играта но черно и бяло.В тази изложба можем да станем свидетели на точно такъв пример.За подобна нагласа към света на рисуването,като универсален и лаконичен израз на мисли и чувства не са достатъчни само години постоянство в съответната техника или жанр.Необходим е и вроден усет за ритъм,обем и фин баланс без който нито един график не може да постигне смисловата чистота на своето послание към възприемащия.Но дори и тези думи са достатъчни да обяснят само ерудицията на професионалист запознат до болка с всички изисквания на печата, типографията, графичния дизайн ,плаката ,логото и запазения знак.Всички признаци на интелектуално присъствие с които сме свикнали и често не си даваме сметка за тях.Защото визуалната комуникация отдавна се е превърнала в неразривна част от нашето съществуване.Ето защо Иван Газдов създава среда за общуване на модерно мислещия човек,нещо което в никакъв случай не изключва топлината и уюта на чисто човешкото общуване.За това и всъщност той си остава едновременно мащабен и интимен ,лежерен и динамичен.Създател на универсални образи,четливи и разбираеми.Те са разгърнати в пространството и в желанието си да пробият двуизмерната плоскост на бялото поле, създават в него своя вътрешен космос.Такива са и героите от графичните цикли,които си задават въпроса кое е излишно и има ли нещо,което не достига.В своите ,,Еротични графикатури,, и сериите пред ,,Портите на Рая,, професора ни представя зрелия мъж,който така и не желае да се раздели с полета на младежкото въображение,останало понякога единственото средство за бягство от прозаичната действителност,преизпълнена с еднообразни клишета.
Черното петно и линията –непрекъснато извиващи се и менящи своята форма и обем,преминаващи от позитив в негатив рисуват портрети на хора познати от театъра и малкия екран.Още една медия в която академика навлиза с лекота и удоволствие. Заиграването с визията,имиджа на толкова добре познати и любими лица към ,които е нужно да се добави нещо ново и непознато до момента е отново пример за самоувереност градена с годините подготовка като рисувач и тънък познавач на човешката душевност.Това умение за психологически прочит му дава основание и да създаде цикъла сериграфии ,,Кавър класик,,.Част от който виждаме тук.В него той посяга към безкрайно обсъждани картини,познати от всяка Енциклопедияпо История на Изобразителното Изкуство.Отново майстора за ,когото няма тайни в композицията се справя блестящо с пластични проблеми, занимавали едни от най-големите авторитети в живописта и Изкуството въобще.Отдавна превърнати в емблеми и национално богатство за своите страни.Без да плагиатства и заимства сюжети проф.Газдов търси не просто вариант,а ново решение за уловената и затворена светлина в класическия образец.В това си намерение остава докрай верен на оригинала и дори лишавайки се от помощта на светлосянката, изяснява, засилва или олекотява и изцяло проектира нов тип произведение с необходимото уважение и професионална етика към труда на спокойно бихме могли да кажем неговите колеги.Задача достойна за самочувствие доказано вбезбройни публикации във вестници,списания,авторски албуми и плакати.Не е възможно талант от подобна величина да остане скрит и да не привлече вниманието на тези,които желаят да разчетат творческата енигма разпростряла се в очертанията на черната рамка.В нея Газдов с лекота нахвърля и подсказва привидно ежедневни ситуации и ни кара да мислим бързо,интуитивно и аналитично.Маса,стол,пейка все места в които разумният човек може на спокойствие да възприеме своя и на другите житейски път,бързо се превръщат в извор на вдъхновение за художника и му помагат да ни предложи храна за размисъл и забавление. Закачливо със сатирична нотка и намигване към собственото ни несъвършенство,носещо със себе си индивидуалния и оригинален характер на всеки от нас.
Капка Кънева или Книгата и нейното оформление Учили са ни ,че книгата е прозорец към света.Помощник с който да надникнем отвъд границите на видимия и обозримия свят.Средство чрез ,което можем да научим нещо ново ,неподозирано,може би дори и непонятно.Да съпреживеем по неочакван начин срещи,събития,лица и моменти изразяващи конкретна идея,послание или верую.Материалният носител на всичко това е книгата!Като добавим и философския прочит на едно произведение,общуването с буквите и писаното слово като житейска позиция и необходимост ,сами разбираме колко е важна дейността по оформлението на книжното тяло.Корицата,шрифта и илюстрациите са първите признаци за добре свършена професионална работа с които се запознава потенциалния читател.Те са и показателите,които го грабват,привличат или отблъскват.Позволяват му да се ориентира и разбере с по-голяма лекота скритото сред страниците.Понякога това става посредством изчистен символ-образ ,а друг път с помощта на герои с описателно-разказвателен характер.Какъв път ще избере художника зависи преди всичко от замисъла на писателя,който е и главния виновник и създател на първообраза още преди да го разгърнем.Тези особености маркират в най-общ вид деликатната и решаваща роля на човека,който стои зад вещественото представяне на текста.За да се превърне той в реалност е необходима съвкупност от специфични качества.Нещо ,което Капка Кънева притежава в изобилие.Независимо дали става въпрос за поезия,детски разкази или така наречената ,,сериозна ,, литература за възрастни.Широкия диапазон от автори и текстове, които илюстрира подсказва за нейния задълбочен поглед върху случващото се с книжовния език и пазара на литература,подплатен с доза незлоблив хумор и безкрайна любов към знаците на писмеността.Шаржираните приказни герои,които тя рисува с лекота крачат уверено по страниците с ясно осъзната мисия да бъдат посредник между разказвач и читател.Този оригинален подход и динамични композиции създават нужното пространство в което те спокойно могат да разгърнат емоционалния си потенциал и със своето веселие ни доказват ,че интелектуалния труд е и забавление.Може би най-важното условие за пряк и незатормозяващ контакт със света на познанието и образоваността!Капка владее това до съвършенство,защото самата тя е закърмена с любопитство,отношение и уважение към буквите и онова което могат да ни кажат.Не просто предполагам,а съм съвсем сигурен ,че това тя е възпитавала у себе си от най-ранна детска възраст! За всеобща радост то се е запазило и до днес.Защото само човек съхранил своята непосредствена чувствителност може непринудено и с фантазия да поднесе образи с широко протегнати напред ръце за прегръдка към всеки надарен с подобна безпределна любознателност.Това усещане за светлина,свежест и нежност не изчезва дори,когато младата илюстраторка е изправена пред проблема да ни представи в пределно ясен и изчистен вид сложни философски разсъждения и обобщения,характерни за книгите вълнуващи малко по-големи момичета и момчета.Закачливо и с намигване към интелигентния и четящ човек.Днес ,когато тя споделя с нас плодовете на своя труд в галерия ,,ВИК,, - Въображение ,Изкуство ,Култура имаме идеалната възможност да й благодарим по същия начин. С топла дума ,благородно отношение и ясно съзнание.
Младата старозагорска художничка Зорница Халачева подреди за пръв път своите платна в галерията на Артклуб "ВИК" в родния си град. Халачева е ученичка на проф. Андрей Даниел. През септември тя е правила изложба в Нова Загора, където я откриват художниците от "ВИК". Многофигуралните й огромни платна поразяват с изключителния усет за психологическа характеристика и умелото предаване на индивидуалност, емоция и характер - нещо, което е трудно постижимо дори за зрели художници.
Прекрасното в настоящата изложба се състои не в нейното жанрово многообразие, а в провокиращата яркост и интензитет на светлина и цветове. Разбира се, че това е първото, грабващо окото впечатление. Но на втори план веднага забелязваме и дългогодишната работа в областта на живописта. Изтръгването на подобен тон с необходимата сила и звучене от палитрата изисква не само искрицата живот, присъща за таланта, но и съответната професионална подготовка. Без нея не би била възможна нестандартната композиция, неподвластна на класически образци, а още по-малко психологическата разработка на образите. Като добавим и солидната академична подготовка, помагаща на фигурите умело и спокойно да седнат и започнат да говорят, както помежду си, така и с нас зрителите, веднага разбираме защо картините на Зорница са така пълнокръвни и въздействащи. Хората, които тя рисува с такова огромно постоянство и жаления са с позитивно, човешко излъчване и присъствие. Смело шаржираните типажи и индивидуалности ни помагат да се отпуснем по-лесно покрай тях, да приседнем на кратък задушевен разговор. Големият формат и късата дистанция за наблюдение улесняват и засилват този ефект до степен да ни подканят и предложат едно кратко пътуване в дълбочината на картинното пространство. След него безпроблемно да се върнем тук, в изложбената зала и да установим, че едно от често срещаните явления в творчеството на Зорница Халачева е усмивката. С цялото й пречистващо внушение. Дали е лесно да нарисуваш усмивка? При всеки автор е различно. Радващото в случая е, че не е пришита, защото усмивката, тя среща двама млади!
Спокойно бихме могли да наречем Радостин Димитров, откровение за галерия"ВИК". Тъй-както интелектуалната среда на "Въображение, Изкуство, Култура"представи жизнено пространство за изява и развитие на огромния му креативен потенциал,така и той почти светкавично се инфилтрира и аклиматизира в новосъздадената творческа обстановка. Въпреки своята вече доста богата биография и многократни участия в регионални,национални и международни изложби, конкурси и пленери,настоящето представяне ни дава възможност да го открием, всеки по своему ,в сгъстения микроклимат на неговата авторска фотография.По този начин Радостин Димитров влиза в диалог не само с изкушената аудитория,но и със самата галерия и случващото се в пределите на нейната активност.В това отношение определено постига изключителен успех, динамизирайки до крайност вътрешния обем на експозиционната площ.
Безкомпромисен естет,той ни поставя сред едромащабните фотоси предизвиквайки у нас зрителите,широкоспектърна гама от емоционални реакции,много често вариращи от удивление и вцепенение,преминаващи през страх ,печал и достигащи до искрен възторг.Надявам се на всички дръзнали да надникнат в неговите творби е ясно,че това е показател за силата на въздействие, авторовото внушение и способноста за предаване на ясно послание, които Радостин Димитров притежава. Като проникновен познавач на човешката психология, майсторски редува безпределната дълбочина на изчистения пейзаж с наситения интензитет на интимното общуване между провокативни образи.Използвайки този ритъм, интелигентния фотограф настройва сетивата и възприятията ни към внимателно съзерцание и осмисляне на видените и преживени сцени.Кара ни да вземем участие в задушевния контакт между неговите интригуващи герои,чрез деликатното присъствие на фотографския обектив.
В тази насока на развитие е нерядко щекотлив,непредвидим и с изтънчен сатиричен усет , демострирайки способност и желание за критичен, открит прочит над уязвимото безсилие на присъстващите за всеки, влечения и слабости.Истински романтик,той обича да противопоставя невъобразимо контрастиращи си един на друг символи и понятия.Силата и драматизма на този сблъсък му позволява да развие конфликта между низкото,пошлото, изчерпаното откъм смисъл и съдържание с възвишеното,етичното и изящното.
Всичко това се дължи в немалка степен на ярките образи със специфично излъчване,които ни показва Радостин Димитров.Противоречиви и многопластови,те ни приканват да погледнем в самите нас ,да надникнем в дебрите на собствените си желания,страсти , въжделения. Ясната и отчетлива визия само помага и подсилва хипнотичното въздействие и сюрреалистичен мираж, който ни принуждава да си дадем ясна равносметка за крехката ранимост на нашите вътрешни и чисто човешки конфликти и преживявания.Разбира се истинския професионалист,си дава ясна сметка,че е задължително да се намери нужната мярка в степента на дръзко предизвикателство, отправено към възприемащия и да му се даде простор и възможност за собствена интерпретация, философски анализ и обощение.
Така,че с нескрита радост и удоволствие можем да наречем показаното за пореден път в галерия"ВИК" интелектуално наслаждение за грамотните и разсъждаващи хора в Стара Загора. Едва ли съществува по-категорично доказателство от казаното до тук за стойността и важността на несекващата и упорита работа на Радостин Димитров,както и крайната необходимост от по-честата й реализация , контакта на публиката с автори от подобна величина.
Зора Благоева също,както името което носи,изгря в галерия "ВИК" на пръв поглед някак неочаквано и изненадващо,но за онези запознати с логиката на развитието й,това е среща дотолкова естествена и неизбежна, колкото е и постъпателното движение на небесните тела и появата им на хоризонта. Светлината ,неин постоянен и верен спътник прелива от фотос във фотос и озарява собствения й свят изпъстрен със семпли и удачно намерени цветни акценти.Но това ,което зрителите могат да видят в тази елегантно подредена експозиция не са само мигове реалност,запечатани върху фотографска хартия.
Кадър по кадър пред нас се развива хронолoгията на едно съзряване и самоопознаване,чрез докосването до околния свят.Много често свенливо, деликатно и безкрайно нежно,непредубеденият младежки поглед ни изправя пред сюжети и моменти,които мнозина пред нас биха подминали и прескочили почти машинално.Проблем е ,че Зора Благоева ни ги поднася с такава сила и всепоглъщаща импресия,че нeминуемо провокира спомена за първото кокиче, първата момина сълза,капка дъжд и глътка свобода,чийто образи са се наслоили някъде там в съзнанието на всяко непораснало дете.
Неподправената чистота и творческия подход към привидно баналната действителност,провокира и неминуемо скъсява дистанцията между малката авторка и нейната публика.Може би, защото загадъчната, закачлива, понякога сладко-кисела и усмихната искрица в погледа й ни приканва да вземем участие в поредното пътешествие там някъде напред към скритото зад поредния завой или туфа трева.
А може би тайната на очарованието закодирано във всяка фотография се дължи на нейните емоции и чувствитвлност,които най-сетнe са намерили своя дългоочакван израз в настоящата изложба.Кой знае?Това,което можем да кажем със сигурност е ,че от днес всеки,който желае,може да преоткрие себе си и света през очите на една пробудила се зора тук в галерията на "Христо Ботев"82.
На 12.03 .02 в галерия "ВИК" се откри самостоятелната изложба
на художникаНаньо Нанев.Бяха представени картини,вдъхновени
от българската природа и бит,създадени през последната година и половина.
Нено Бакалски за своята изложба.
-
Много благодаря за вниманието, което ще отделите на моето творчество. В
творението на картини има малко доза exhibeo правиш нещо в рисунка
,картина, оформя...
