Иван Газдов
,,Графикатури ,,
Някой би казал ,че проф.Газдов е съвременен Чудомир ,който умело се възползва от възможностите на печатните издания.Още повече,че струящото от картините чувство за хумор подвежда мисълта в подобна посока.
Аз по-скоро бих нарекъл Иван Газдов един съвременен Зигмунд Фройд на рисунката.Не само заради вечния сблъсък между мъжкото и женското начало съпътстващ цялото творчество на доказания академик.А и поради мекото и пластично преливане на структури вплетени в постоянна борба за надмощие.Творчески решени с пределна яснота и почти крайна категоричност.Това на първо място издава увереност и самочувствие.Но откъде идват те?
В Историята на Изкуството не са много авторите,които смело можем да причислим към майсторите на четката и играта но черно и бяло.В тази изложба можем да станем свидетели на точно такъв пример.За подобна нагласа към света на рисуването,като универсален и лаконичен израз на мисли и чувства не са достатъчни само години постоянство в съответната техника или жанр.Необходим е и вроден усет за ритъм,обем и фин баланс без който нито един график не може да постигне смисловата чистота на своето послание към възприемащия.Но дори и тези думи са достатъчни да обяснят само ерудицията на професионалист запознат до болка с всички изисквания на печата, типографията, графичния дизайн ,плаката ,логото и запазения знак.Всички признаци на интелектуално присъствие с които сме свикнали и често не си даваме сметка за тях.Защото визуалната комуникация отдавна се е превърнала в неразривна част от нашето съществуване.Ето защо Иван Газдов създава среда за общуване на модерно мислещия човек,нещо което в никакъв случай не изключва топлината и уюта на чисто човешкото общуване.За това и всъщност той си остава едновременно мащабен и интимен ,лежерен и динамичен.Създател на универсални образи,четливи и разбираеми.Те са разгърнати в пространството и в желанието си да пробият двуизмерната плоскост на бялото поле, създават в него своя вътрешен космос.Такива са и героите от графичните цикли,които си задават въпроса кое е излишно и има ли нещо,което не достига.В своите ,,Еротични графикатури,, и сериите пред ,,Портите на Рая,, професора ни представя зрелия мъж,който така и не желае да се раздели с полета на младежкото въображение,останало понякога единственото средство за бягство от прозаичната действителност,преизпълнена с еднообразни клишета.
Черното петно и линията –непрекъснато извиващи се и менящи своята форма и обем,преминаващи от позитив в негатив рисуват портрети на хора познати от театъра и малкия екран.Още една медия в която академика навлиза с лекота и удоволствие. Заиграването с визията,имиджа на толкова добре познати и любими лица към ,които е нужно да се добави нещо ново и непознато до момента е отново пример за самоувереност градена с годините подготовка като рисувач и тънък познавач на човешката душевност.Това умение за психологически прочит му дава основание и да създаде цикъла сериграфии ,,Кавър класик,,.Част от който виждаме тук.В него той посяга към безкрайно обсъждани картини,познати от всяка Енциклопедия по История на Изобразителното Изкуство.Отново майстора за ,когото няма тайни в композицията се справя блестящо с пластични проблеми, занимавали едни от най-големите авторитети в живописта и Изкуството въобще.Отдавна превърнати в емблеми и национално богатство за своите страни.Без да плагиатства и заимства сюжети проф.Газдов търси не просто вариант,а ново решение за уловената и затворена светлина в класическия образец.В това си намерение остава докрай верен на оригинала и дори лишавайки се от помощта на светлосянката, изяснява, засилва или олекотява и изцяло проектира нов тип произведение с необходимото уважение и професионална етика към труда на спокойно бихме могли да кажем неговите колеги.Задача достойна за самочувствие доказано вбезбройни публикации във вестници,списания,авторски албуми и плакати.Не е възможно талант от подобна величина да остане скрит и да не привлече вниманието на тези,които желаят да разчетат творческата енигма разпростряла се в очертанията на черната рамка.В нея Газдов с лекота нахвърля и подсказва привидно ежедневни ситуации и ни кара да мислим бързо,интуитивно и аналитично.Маса,стол,пейка все места в които разумният човек може на спокойствие да възприеме своя и на другите житейски път,бързо се превръщат в извор на вдъхновение за художника и му помагат да ни предложи храна за размисъл и забавление. Закачливо със сатирична нотка и намигване към собственото ни несъвършенство,носещо със себе си индивидуалния и оригинален характер на всеки от нас.
