Спокойно бихме могли да наречем Радостин Димитров, откровение за галерия"ВИК". Тъй-както интелектуалната среда на "Въображение, Изкуство, Култура"представи жизнено пространство за изява и развитие на огромния му креативен потенциал,така и той почти светкавично се инфилтрира и аклиматизира в новосъздадената творческа обстановка. Въпреки своята вече доста богата биография и многократни участия в регионални,национални и международни изложби, конкурси и пленери,настоящето представяне ни дава възможност да го открием, всеки по своему ,в сгъстения микроклимат на неговата авторска фотография.По този начин Радостин Димитров влиза в диалог не само с изкушената аудитория,но и със самата галерия и случващото се в пределите на нейната активност.В това отношение определено постига изключителен успех, динамизирайки до крайност вътрешния обем на експозиционната площ.
Безкомпромисен естет,той ни поставя сред едромащабните фотоси предизвиквайки у нас зрителите,широкоспектърна гама от емоционални реакции,много често вариращи от удивление и вцепенение,преминаващи през страх ,печал и достигащи до искрен възторг.Надявам се на всички дръзнали да надникнат в неговите творби е ясно,че това е показател за силата на въздействие, авторовото внушение и способноста за предаване на ясно послание, които Радостин Димитров притежава. Като проникновен познавач на човешката психология, майсторски редува безпределната дълбочина на изчистения пейзаж с наситения интензитет на интимното общуване между провокативни образи.Използвайки този ритъм, интелигентния фотограф настройва сетивата и възприятията ни към внимателно съзерцание и осмисляне на видените и преживени сцени.Кара ни да вземем участие в задушевния контакт между неговите интригуващи герои,чрез деликатното присъствие на фотографския обектив.
В тази насока на развитие е нерядко щекотлив,непредвидим и с изтънчен сатиричен усет , демострирайки способност и желание за критичен, открит прочит над уязвимото безсилие на присъстващите за всеки, влечения и слабости.Истински романтик,той обича да противопоставя невъобразимо контрастиращи си един на друг символи и понятия.Силата и драматизма на този сблъсък му позволява да развие конфликта между низкото,пошлото, изчерпаното откъм смисъл и съдържание с възвишеното,етичното и изящното.
Всичко това се дължи в немалка степен на ярките образи със специфично излъчване,които ни показва Радостин Димитров.Противоречиви и многопластови,те ни приканват да погледнем в самите нас ,да надникнем в дебрите на собствените си желания,страсти , въжделения. Ясната и отчетлива визия само помага и подсилва хипнотичното въздействие и сюрреалистичен мираж, който ни принуждава да си дадем ясна равносметка за крехката ранимост на нашите вътрешни и чисто човешки конфликти и преживявания.Разбира се истинския професионалист,си дава ясна сметка,че е задължително да се намери нужната мярка в степента на дръзко предизвикателство, отправено към възприемащия и да му се даде простор и възможност за собствена интерпретация, философски анализ и обощение.
Така,че с нескрита радост и удоволствие можем да наречем показаното за пореден път в галерия"ВИК" интелектуално наслаждение за грамотните и разсъждаващи хора в Стара Загора. Едва ли съществува по-категорично доказателство от казаното до тук за стойността и важността на несекващата и упорита работа на Радостин Димитров,както и крайната необходимост от по-честата й реализация , контакта на публиката с автори от подобна величина.
Петко Жеков
