Радостин Димитров "THE LIGHT"

                                        Спокойно бихме могли да наречем  Радостин Димитров, откровение за галерия"ВИК". Тъй-както интелектуалната среда на "Въображение, Изкуство, Култура"представи жизнено пространство за изява и развитие на огромния му креативен потенциал,така и той почти светкавично се инфилтрира и аклиматизира в новосъздадената творческа обстановка. Въпреки своята вече доста богата биография и многократни участия в регионални,национални и международни изложби, конкурси и пленери,настоящето представяне ни дава възможност да го открием, всеки по своему ,в  сгъстения микроклимат на неговата авторска фотография.По този начин Радостин Димитров влиза в диалог не само  с изкушената аудитория,но и  със самата галерия и случващото се в пределите на нейната активност.В това отношение определено постига изключителен успех, динамизирайки до крайност вътрешния обем на експозиционната площ.
 
Безкомпромисен естет,той ни поставя сред едромащабните фотоси предизвиквайки у нас зрителите,широкоспектърна гама от емоционални реакции,много често вариращи от удивление и вцепенение,преминаващи през страх ,печал и достигащи до искрен възторг.Надявам се на всички дръзнали да надникнат в неговите творби е ясно,че това е показател за силата на въздействие, авторовото внушение и способноста за предаване на ясно послание, които Радостин  Димитров притежава. Като проникновен познавач на човешката психология, майсторски редува безпределната дълбочина на изчистения пейзаж с наситения интензитет на интимното общуване между провокативни образи.Използвайки този ритъм, интелигентния фотограф настройва сетивата и възприятията ни към внимателно съзерцание и осмисляне на видените и преживени сцени.Кара ни да вземем участие в задушевния контакт между неговите интригуващи герои,чрез деликатното присъствие на фотографския обектив.

В тази насока на развитие е нерядко щекотлив,непредвидим и с изтънчен сатиричен  усет , демострирайки способност и желание за критичен, открит прочит над уязвимото безсилие на присъстващите за всеки, влечения и слабости.Истински романтик,той обича да противопоставя невъобразимо контрастиращи си един на друг символи и понятия.Силата и драматизма на този сблъсък му позволява да развие конфликта между низкото,пошлото, изчерпаното откъм смисъл и съдържание с възвишеното,етичното и изящното.

 Всичко това се дължи в немалка степен на ярките образи със специфично излъчване,които ни показва Радостин Димитров.Противоречиви и многопластови,те ни приканват да погледнем в самите нас ,да надникнем в дебрите на собствените си желания,страсти , въжделения. Ясната и отчетлива визия само помага и подсилва хипнотичното въздействие и сюрреалистичен мираж, който ни принуждава да си дадем ясна равносметка за крехката ранимост на нашите вътрешни и чисто човешки конфликти и преживявания.Разбира се истинския професионалист,си дава ясна сметка,че е задължително да се намери нужната мярка в степента на дръзко предизвикателство, отправено към възприемащия и да му се даде простор и  възможност за собствена интерпретация, философски анализ и обощение.

Така,че с нескрита радост и удоволствие можем да наречем показаното за пореден път в галерия"ВИК" интелектуално наслаждение за грамотните и  разсъждаващи хора в Стара Загора. Едва ли съществува по-категорично доказателство от казаното до тук за стойността и важността на несекващата и упорита работа на Радостин  Димитров,както и крайната необходимост от по-честата й реализация , контакта на публиката с автори от подобна величина.
                                                                                         Петко Жеков

Зора Благоева "НАЧАЛО"

          Зора Благоева също,както името което носи,изгря в галерия "ВИК" на пръв поглед някак неочаквано и изненадващо,но за онези запознати с логиката на развитието й,това е среща дотолкова естествена и неизбежна, колкото е и постъпателното движение на небесните тела и появата им на хоризонта. Светлината ,неин постоянен и верен спътник прелива от фотос във фотос и озарява собствения й свят изпъстрен със семпли и удачно намерени цветни акценти.Но това ,което зрителите могат да видят в тази елегантно подредена експозиция не са само мигове реалност,запечатани върху фотографска хартия.

             Кадър по кадър пред нас се развива хронолoгията на едно съзряване и самоопознаване,чрез докосването до околния свят.Много често свенливо, деликатно и безкрайно нежно,непредубеденият младежки поглед ни изправя пред сюжети и моменти,които мнозина пред нас биха подминали и прескочили почти машинално.Проблем е ,че Зора Благоева ни ги поднася с такава сила и всепоглъщаща импресия,че нeминуемо провокира спомена за първото кокиче, първата момина сълза,капка дъжд и глътка свобода,чийто образи са се наслоили някъде там в съзнанието на всяко непораснало дете.

                        Неподправената чистота и творческия подход към привидно баналната действителност,провокира и неминуемо скъсява дистанцията между малката авторка и нейната публика.Може би, защото загадъчната, закачлива, понякога сладко-кисела и усмихната искрица в погледа й ни приканва да вземем участие в поредното пътешествие там някъде напред към скритото зад поредния завой или туфа трева.

        А може би тайната на очарованието закодирано във всяка фотография се дължи на нейните емоции и чувствитвлност,които най-сетнe са намерили своя дългоочакван израз в настоящата изложба.Кой знае?Това,което можем да кажем със сигурност е ,че от днес всеки,който желае,може да преоткрие себе си и света през очите на една пробудила се  зора тук в галерията на "Христо Ботев"82.
                                                                                                               Петко Жеков