Поредната изложба нa Иван Стоянов в Стара Загора не минава в графата публично-частно партньорство.Не ,защото той не е Директор на Градската Художествена Галерия в Нова Загора и не ,защото Арт Клуб “ВИК“ –Въображение,Изкуство,Култура не е достоен съратник в подобно начинание, а поради факта,че експозицията надраства дори енигматичното си заглавие 46/38.Изчистено и кратко ,то само набелязва рамката в ,която се развива събитието,но наименованието не е достатъчно да обясни докрай случващото се пред зрителя.Лъчистото сияние ,което излъчват творбите под влияние на пречупената и в последствие дифузирана светлина,пречиства вътрешния обем на галерията и се превръща в отрицание на душевната нищета и озлобление-Това бързо трансформира зрителното наслаждение в нещо повече от пиршество на цветовете и кара възприемащия да поема дъх с острия привкус на позитивно настроен озон.Това едва ли би могло да стане реалност без тези картини да са всъщност отражение на вътрешното мироздание и състояние на автора.Именно то е причината за безкрайния танц на вълнообразните линии изсипал се върху платното.Бистър ,ярък и запомнящ се. Понесъл на крилете на фантазията постоянния бяг на цветните мазки.Спираловидните композиции по ,които се движи разказа на митологизирани образи са раздвижени в строги и подредени модулни схеми кореспондиращи една с друга в кокретен и ясен ритъм.Целенасочено,премерено и отривисто!
Цветните подложки използвани грамотно,находчиво и премерено допълнително повдигат градуса на настроението и привличат погледа карайки го да проникне в дълбочина, да надникне зад привидната форма.Неусетно прикованите сетива гравитират в зрителна орбита около наблюдавания обект,потопен в безтегловната атмосфера на космологизирано пространство,проектирано с лекота в картините на Иван Стоянов.
В този ред на мисли с лекота и без опасения можем да обобщим,че творчеството му е жизненост превърната в константа!
Някой би казал ,че проф.Газдов е съвременен Чудомир ,който умело се възползва от възможностите на печатните издания.Още повече,че струящото от картините чувство за хумор подвежда мисълта в подобна посока.
Аз по-скоро бих нарекъл Иван Газдов един съвременен Зигмунд Фройд на рисунката.Не само заради вечния сблъсък между мъжкото и женското начало съпътстващ цялото творчество на доказания академик.А и поради мекото и пластично преливане на структури вплетени в постоянна борба за надмощие.Творчески решени с пределна яснота и почти крайна категоричност.Това на първо място издава увереност и самочувствие.Но откъде идват те?
В Историята на Изкуството не са много авторите,които смело можем да причислим към майсторите на четката и играта но черно и бяло.В тази изложба можем да станем свидетели на точно такъв пример.За подобна нагласа към света на рисуването,като универсален и лаконичен израз на мисли и чувства не са достатъчни само години постоянство в съответната техника или жанр.Необходим е и вроден усет за ритъм,обем и фин баланс без който нито един график не може да постигне смисловата чистота на своето послание към възприемащия.Но дори и тези думи са достатъчни да обяснят само ерудицията на професионалист запознат до болка с всички изисквания на печата, типографията, графичния дизайн ,плаката ,логото и запазения знак.Всички признаци на интелектуално присъствие с които сме свикнали и често не си даваме сметка за тях.Защото визуалната комуникация отдавна се е превърнала в неразривна част от нашето съществуване.Ето защо Иван Газдов създава среда за общуване на модерно мислещия човек,нещо което в никакъв случай не изключва топлината и уюта на чисто човешкото общуване.За това и всъщност той си остава едновременно мащабен и интимен ,лежерен и динамичен.Създател на универсални образи,четливи и разбираеми.Те са разгърнати в пространството и в желанието си да пробият двуизмерната плоскост на бялото поле, създават в него своя вътрешен космос.Такива са и героите от графичните цикли,които си задават въпроса кое е излишно и има ли нещо,което не достига.В своите ,,Еротични графикатури,, и сериите пред ,,Портите на Рая,, професора ни представя зрелия мъж,който така и не желае да се раздели с полета на младежкото въображение,останало понякога единственото средство за бягство от прозаичната действителност,преизпълнена с еднообразни клишета.
Черното петно и линията –непрекъснато извиващи се и менящи своята форма и обем,преминаващи от позитив в негатив рисуват портрети на хора познати от театъра и малкия екран.Още една медия в която академика навлиза с лекота и удоволствие. Заиграването с визията,имиджа на толкова добре познати и любими лица към ,които е нужно да се добави нещо ново и непознато до момента е отново пример за самоувереност градена с годините подготовка като рисувач и тънък познавач на човешката душевност.Това умение за психологически прочит му дава основание и да създаде цикъла сериграфии ,,Кавър класик,,.Част от който виждаме тук.В него той посяга към безкрайно обсъждани картини,познати от всяка Енциклопедияпо История на Изобразителното Изкуство.Отново майстора за ,когото няма тайни в композицията се справя блестящо с пластични проблеми, занимавали едни от най-големите авторитети в живописта и Изкуството въобще.Отдавна превърнати в емблеми и национално богатство за своите страни.Без да плагиатства и заимства сюжети проф.Газдов търси не просто вариант,а ново решение за уловената и затворена светлина в класическия образец.В това си намерение остава докрай верен на оригинала и дори лишавайки се от помощта на светлосянката, изяснява, засилва или олекотява и изцяло проектира нов тип произведение с необходимото уважение и професионална етика към труда на спокойно бихме могли да кажем неговите колеги.Задача достойна за самочувствие доказано вбезбройни публикации във вестници,списания,авторски албуми и плакати.Не е възможно талант от подобна величина да остане скрит и да не привлече вниманието на тези,които желаят да разчетат творческата енигма разпростряла се в очертанията на черната рамка.В нея Газдов с лекота нахвърля и подсказва привидно ежедневни ситуации и ни кара да мислим бързо,интуитивно и аналитично.Маса,стол,пейка все места в които разумният човек може на спокойствие да възприеме своя и на другите житейски път,бързо се превръщат в извор на вдъхновение за художника и му помагат да ни предложи храна за размисъл и забавление. Закачливо със сатирична нотка и намигване към собственото ни несъвършенство,носещо със себе си индивидуалния и оригинален характер на всеки от нас.
Капка Кънева или Книгата и нейното оформление Учили са ни ,че книгата е прозорец към света.Помощник с който да надникнем отвъд границите на видимия и обозримия свят.Средство чрез ,което можем да научим нещо ново ,неподозирано,може би дори и непонятно.Да съпреживеем по неочакван начин срещи,събития,лица и моменти изразяващи конкретна идея,послание или верую.Материалният носител на всичко това е книгата!Като добавим и философския прочит на едно произведение,общуването с буквите и писаното слово като житейска позиция и необходимост ,сами разбираме колко е важна дейността по оформлението на книжното тяло.Корицата,шрифта и илюстрациите са първите признаци за добре свършена професионална работа с които се запознава потенциалния читател.Те са и показателите,които го грабват,привличат или отблъскват.Позволяват му да се ориентира и разбере с по-голяма лекота скритото сред страниците.Понякога това става посредством изчистен символ-образ ,а друг път с помощта на герои с описателно-разказвателен характер.Какъв път ще избере художника зависи преди всичко от замисъла на писателя,който е и главния виновник и създател на първообраза още преди да го разгърнем.Тези особености маркират в най-общ вид деликатната и решаваща роля на човека,който стои зад вещественото представяне на текста.За да се превърне той в реалност е необходима съвкупност от специфични качества.Нещо ,което Капка Кънева притежава в изобилие.Независимо дали става въпрос за поезия,детски разкази или така наречената ,,сериозна ,, литература за възрастни.Широкия диапазон от автори и текстове, които илюстрира подсказва за нейния задълбочен поглед върху случващото се с книжовния език и пазара на литература,подплатен с доза незлоблив хумор и безкрайна любов към знаците на писмеността.Шаржираните приказни герои,които тя рисува с лекота крачат уверено по страниците с ясно осъзната мисия да бъдат посредник между разказвач и читател.Този оригинален подход и динамични композиции създават нужното пространство в което те спокойно могат да разгърнат емоционалния си потенциал и със своето веселие ни доказват ,че интелектуалния труд е и забавление.Може би най-важното условие за пряк и незатормозяващ контакт със света на познанието и образоваността!Капка владее това до съвършенство,защото самата тя е закърмена с любопитство,отношение и уважение към буквите и онова което могат да ни кажат.Не просто предполагам,а съм съвсем сигурен ,че това тя е възпитавала у себе си от най-ранна детска възраст! За всеобща радост то се е запазило и до днес.Защото само човек съхранил своята непосредствена чувствителност може непринудено и с фантазия да поднесе образи с широко протегнати напред ръце за прегръдка към всеки надарен с подобна безпределна любознателност.Това усещане за светлина,свежест и нежност не изчезва дори,когато младата илюстраторка е изправена пред проблема да ни представи в пределно ясен и изчистен вид сложни философски разсъждения и обобщения,характерни за книгите вълнуващи малко по-големи момичета и момчета.Закачливо и с намигване към интелигентния и четящ човек.Днес ,когато тя споделя с нас плодовете на своя труд в галерия ,,ВИК,, - Въображение ,Изкуство ,Култура имаме идеалната възможност да й благодарим по същия начин. С топла дума ,благородно отношение и ясно съзнание.
Защо ДОБРЕ
-
Ето и обещаното продължение на двумесечния престой на твореца с
артистично въображение Дилян Бакалски в галерията " Байер" в Стара Загора
се случи .
...
