Младата старозагорска художничка Зорница Халачева подреди за пръв път своите платна в галерията на Артклуб "ВИК" в родния си град. Халачева е ученичка на проф. Андрей Даниел. През септември тя е правила изложба в Нова Загора, където я откриват художниците от "ВИК". Многофигуралните й огромни платна поразяват с изключителния усет за психологическа характеристика и умелото предаване на индивидуалност, емоция и характер - нещо, което е трудно постижимо дори за зрели художници.Прекрасното в настоящата изложба се състои не в нейното жанрово многообразие, а в провокиращата яркост и интензитет на светлина и цветове. Разбира се, че това е първото, грабващо окото впечатление. Но на втори план веднага забелязваме и дългогодишната работа в областта на живописта. Изтръгването на подобен тон с необходимата сила и звучене от палитрата изисква не само искрицата живот, присъща за таланта, но и съответната професионална подготовка. Без нея не би била възможна нестандартната композиция, неподвластна на класически образци, а още по-малко психологическата разработка на образите. Като добавим и солидната академична подготовка, помагаща на фигурите умело и спокойно да седнат и започнат да говорят, както помежду си, така и с нас зрителите, веднага разбираме защо картините на Зорница са така пълнокръвни и въздействащи. Хората, които тя рисува с такова огромно постоянство и жаления са с позитивно, човешко излъчване и присъствие. Смело шаржираните типажи и индивидуалности ни помагат да се отпуснем по-лесно покрай тях, да приседнем на кратък задушевен разговор. Големият формат и късата дистанция за наблюдение улесняват и засилват този ефект до степен да ни подканят и предложат едно кратко пътуване в дълбочината на картинното пространство. След него безпроблемно да се върнем тук, в изложбената зала и да установим, че едно от често срещаните явления в творчеството на Зорница Халачева е усмивката. С цялото й пречистващо внушение. Дали е лесно да нарисуваш усмивка? При всеки автор е различно. Радващото в случая е, че не е пришита, защото усмивката, тя среща двама млади!
Петко Жеков, художник
