Малката,но кокетна галерия"ВИК"е домакин на срещата между три генерации творци.От една страна старозагорците Петко Петков и Георги Русев,а от друга младият Иво Георгиев от Мъглиж.Но това не е просто среща на колеги,а един задушевен разговор между пластичната яснота на мъдростта,яростният подем на зрелостта и трескавото търсене на младостта.Радваме се ,че тази среща не е сблъсък на автори избрани на произволен принцип,а така необходимият за всяка форма на изкуство контакт между поколенията.С това галерията осъществява една от най-важните и амбициозни задачи,които си е поставила още със своето основаване,а именно да бъде онази свободна територия,така дълго жадувана от публиката в града.Бистрите тонове изпълнени в техниката гризайл,използвани от психолога Петко Петков,удачно кореспондират с плътните мазки на Жоро Русев.Цялостната атмосвера на изложбата се допълва от чистотата - нравствена и колоритна,струяща от серията мъглижки пейзажи.Независимо дали умбрите и печените сиени,разлети в акварелна техника са свързващо звено в това богатство от стилове,спокойно можем да кажем,че живописта на Петко Петков бележи качествено нов скок на развитие в посока към все по-голяма смислова и концептуална изясненост.Ритмичното повторение на черно и бяло,умело допълнени от средните стойности на полутона,помагат за реализацията на авторовите идеи относно проявленията на хуманността у съвременния,мислещ градски човек.Неговата неподкупна чувствителност и естествена емоционалност намират своя пряк израз в мекотата на формите и плавните преходи на светлосянката градирани около съответните идейни,смислови и композиционни центрове и възли.Но не се заблуждавайте,творческият процес при него не се задоволява само с пасивна съзерцателност.Той използва натурата,като първоизточник на оригинални,дори бих казал неочаквани инвенции,наситени с дълбоко философско съдържание.Това е един дълъг и трудоемък процес,започващ с пластичното проучване на съответния физически обект,преминаващ през неизбежното изчистване от досадни подробности и изкристализиращ във финално обобщение.Всичко това ни дава възможност да се насладим на едни в голяма степен лирични произведения носещи знака на всепроникваща интимност и графична образност.Това усещане се подсилва от експонираните пред нас средно и малоформатни изображения.Потопете се в тях,така както сторих и аз.Още повече,че те бързо се превърнаха в повод за словесно вдъхновение сред мнозина от приятелите на Петко Петков.Не можем да не изкажем и абсолютно необходимата благодарност за това на Александър Георгиев,Красимира Лекова,Димка Кабаиванова,Недялко Колев,Иван Ушев,Галя Арабаджиева и Снежа Маринова.Нека ви дадем възможност за съучастие във всичко казано до тук,за това обявявам изложбата за открита.
Петко Жеков
