Иван Стоянов
46/35
Поредната изложба нa Иван Стоянов в Стара Загора не минава в графата публично-частно партньорство.Не ,защото той не е Директор на Градската Художествена Галерия в Нова Загора и не ,защото Арт Клуб “ВИК“ –Въображение,Изкуство,Култура не е достоен съратник в подобно начинание, а поради факта,че експозицията надраства дори енигматичното си заглавие 46/38.Изчистено и кратко ,то само набелязва рамката в ,която се развива събитието,но наименованието не е достатъчно да обясни докрай случващото се пред зрителя.Лъчистото сияние ,което излъчват творбите под влияние на пречупената и в последствие дифузирана светлина,пречиства вътрешния обем на галерията и се превръща в отрицание на душевната нищета и озлобление-Това бързо трансформира зрителното наслаждение в нещо повече от пиршество на цветовете и кара възприемащия да поема дъх с острия привкус на позитивно настроен озон.Това едва ли би могло да стане реалност без тези картини да са всъщност отражение на вътрешното мироздание и състояние на автора.Именно то е причината за безкрайния танц на вълнообразните линии изсипал се върху платното.Бистър ,ярък и запомнящ се. Понесъл на крилете на фантазията постоянния бяг на цветните мазки.Спираловидните композиции по ,които се движи разказа на митологизирани образи са раздвижени в строги и подредени модулни схеми кореспондиращи една с друга в кокретен и ясен ритъм.Целенасочено,премерено и отривисто!
Цветните подложки използвани грамотно,находчиво и премерено допълнително повдигат градуса на настроението и привличат погледа карайки го да проникне в дълбочина, да надникне зад привидната форма.Неусетно прикованите сетива гравитират в зрителна орбита около наблюдавания обект,потопен в безтегловната атмосфера на космологизирано пространство,проектирано с лекота в картините на Иван Стоянов.
В този ред на мисли с лекота и без опасения можем да обобщим,че творчеството му е жизненост превърната в константа!
Петко Жеков
