Зорница Халачева

Младата старозагорска художничка Зорница Халачева подреди за пръв път своите платна в галерията на Артклуб "ВИК" в родния си град. Халачева е ученичка на проф. Андрей Даниел. През септември тя е правила изложба в Нова Загора, където я откриват художниците от "ВИК". Многофигуралните й огромни платна поразяват с изключителния усет за психологическа характеристика и умелото предаване на индивидуалност, емоция и характер - нещо, което е трудно постижимо дори за зрели художници.


Прекрасното в настоящата изложба се състои не в нейното жанрово многообразие, а в провокиращата яркост и интензитет на светлина и цветове. Разбира се, че това е първото, грабващо окото впечатление. Но на втори план веднага забелязваме и дългогодишната работа в областта на живописта. Изтръгването на подобен тон с необходимата сила и звучене от палитрата изисква не само искрицата живот, присъща за таланта, но и съответната професионална подготовка. Без нея не би била възможна нестандартната композиция, неподвластна на класически образци, а още по-малко психологическата разработка на образите. Като добавим и солидната академична подготовка, помагаща на фигурите умело и спокойно да седнат и започнат да говорят, както помежду си, така и с нас зрителите, веднага разбираме защо картините на Зорница са така пълнокръвни и въздействащи. Хората, които тя рисува с такова огромно постоянство и жаления са с позитивно, човешко излъчване и присъствие. Смело шаржираните типажи и индивидуалности ни помагат да се отпуснем по-лесно покрай тях, да приседнем на кратък задушевен разговор. Големият формат и късата дистанция за наблюдение улесняват и засилват този ефект до степен да ни подканят и предложат едно кратко пътуване в дълбочината на картинното пространство. След него безпроблемно да се върнем тук, в изложбената зала и да установим, че едно от често срещаните явления в творчеството на Зорница Халачева е усмивката. С цялото й пречистващо внушение. Дали е лесно да нарисуваш усмивка? При всеки автор е различно. Радващото в случая е, че не е пришита, защото усмивката, тя среща двама млади!
Петко Жеков, художник








Радостин Димитров "THE LIGHT"

                                        Спокойно бихме могли да наречем  Радостин Димитров, откровение за галерия"ВИК". Тъй-както интелектуалната среда на "Въображение, Изкуство, Култура"представи жизнено пространство за изява и развитие на огромния му креативен потенциал,така и той почти светкавично се инфилтрира и аклиматизира в новосъздадената творческа обстановка. Въпреки своята вече доста богата биография и многократни участия в регионални,национални и международни изложби, конкурси и пленери,настоящето представяне ни дава възможност да го открием, всеки по своему ,в  сгъстения микроклимат на неговата авторска фотография.По този начин Радостин Димитров влиза в диалог не само  с изкушената аудитория,но и  със самата галерия и случващото се в пределите на нейната активност.В това отношение определено постига изключителен успех, динамизирайки до крайност вътрешния обем на експозиционната площ.
 
Безкомпромисен естет,той ни поставя сред едромащабните фотоси предизвиквайки у нас зрителите,широкоспектърна гама от емоционални реакции,много често вариращи от удивление и вцепенение,преминаващи през страх ,печал и достигащи до искрен възторг.Надявам се на всички дръзнали да надникнат в неговите творби е ясно,че това е показател за силата на въздействие, авторовото внушение и способноста за предаване на ясно послание, които Радостин  Димитров притежава. Като проникновен познавач на човешката психология, майсторски редува безпределната дълбочина на изчистения пейзаж с наситения интензитет на интимното общуване между провокативни образи.Използвайки този ритъм, интелигентния фотограф настройва сетивата и възприятията ни към внимателно съзерцание и осмисляне на видените и преживени сцени.Кара ни да вземем участие в задушевния контакт между неговите интригуващи герои,чрез деликатното присъствие на фотографския обектив.

В тази насока на развитие е нерядко щекотлив,непредвидим и с изтънчен сатиричен  усет , демострирайки способност и желание за критичен, открит прочит над уязвимото безсилие на присъстващите за всеки, влечения и слабости.Истински романтик,той обича да противопоставя невъобразимо контрастиращи си един на друг символи и понятия.Силата и драматизма на този сблъсък му позволява да развие конфликта между низкото,пошлото, изчерпаното откъм смисъл и съдържание с възвишеното,етичното и изящното.

 Всичко това се дължи в немалка степен на ярките образи със специфично излъчване,които ни показва Радостин Димитров.Противоречиви и многопластови,те ни приканват да погледнем в самите нас ,да надникнем в дебрите на собствените си желания,страсти , въжделения. Ясната и отчетлива визия само помага и подсилва хипнотичното въздействие и сюрреалистичен мираж, който ни принуждава да си дадем ясна равносметка за крехката ранимост на нашите вътрешни и чисто човешки конфликти и преживявания.Разбира се истинския професионалист,си дава ясна сметка,че е задължително да се намери нужната мярка в степента на дръзко предизвикателство, отправено към възприемащия и да му се даде простор и  възможност за собствена интерпретация, философски анализ и обощение.

Така,че с нескрита радост и удоволствие можем да наречем показаното за пореден път в галерия"ВИК" интелектуално наслаждение за грамотните и  разсъждаващи хора в Стара Загора. Едва ли съществува по-категорично доказателство от казаното до тук за стойността и важността на несекващата и упорита работа на Радостин  Димитров,както и крайната необходимост от по-честата й реализация , контакта на публиката с автори от подобна величина.
                                                                                         Петко Жеков

Зора Благоева "НАЧАЛО"

          Зора Благоева също,както името което носи,изгря в галерия "ВИК" на пръв поглед някак неочаквано и изненадващо,но за онези запознати с логиката на развитието й,това е среща дотолкова естествена и неизбежна, колкото е и постъпателното движение на небесните тела и появата им на хоризонта. Светлината ,неин постоянен и верен спътник прелива от фотос във фотос и озарява собствения й свят изпъстрен със семпли и удачно намерени цветни акценти.Но това ,което зрителите могат да видят в тази елегантно подредена експозиция не са само мигове реалност,запечатани върху фотографска хартия.

             Кадър по кадър пред нас се развива хронолoгията на едно съзряване и самоопознаване,чрез докосването до околния свят.Много често свенливо, деликатно и безкрайно нежно,непредубеденият младежки поглед ни изправя пред сюжети и моменти,които мнозина пред нас биха подминали и прескочили почти машинално.Проблем е ,че Зора Благоева ни ги поднася с такава сила и всепоглъщаща импресия,че нeминуемо провокира спомена за първото кокиче, първата момина сълза,капка дъжд и глътка свобода,чийто образи са се наслоили някъде там в съзнанието на всяко непораснало дете.

                        Неподправената чистота и творческия подход към привидно баналната действителност,провокира и неминуемо скъсява дистанцията между малката авторка и нейната публика.Може би, защото загадъчната, закачлива, понякога сладко-кисела и усмихната искрица в погледа й ни приканва да вземем участие в поредното пътешествие там някъде напред към скритото зад поредния завой или туфа трева.

        А може би тайната на очарованието закодирано във всяка фотография се дължи на нейните емоции и чувствитвлност,които най-сетнe са намерили своя дългоочакван израз в настоящата изложба.Кой знае?Това,което можем да кажем със сигурност е ,че от днес всеки,който желае,може да преоткрие себе си и света през очите на една пробудила се  зора тук в галерията на "Христо Ботев"82.
                                                                                                               Петко Жеков

Наньо Нанев ЕХО ОТ РОДОПИТЕ

                             На 12.03 .02 в галерия "ВИК" се откри самостоятелната изложба
                          на  художника Наньо Нанев.Бяха представени картини,вдъхновени
                  от българската природа и бит,създадени през последната година и половина.


 

 

 

Тържествен концерт в библиотека "Захари Княжевски"



Празничен концерт, посветен на 8 март.
В програмата ще бъдат изпълнени творби от Моцарт,Верди, Пучини, Росини, Леонкавало, Чайковски. В концерта ще вземат участие Александър Марулев - бас, Нина Димитрова - сопран, Мартин Илиев - тенор, на рояла Полина Влахова.


 
                                                       снимка Ж.Арабаджиев
Нина Димитрова - сопран
на рояла: Полина Влахова


 
                                                                                                 снимка: Ж.Арабаджиев
Мартин Илиев - тенор
на рояла: Полина Влахова


 
Откриване на първата самостоятелна изложба
на художника  Тихомир Трайков под надслов "Ти мой живот си,
моя скръб и моя радост".Поздравления от кмета на града проф.Светлин Танчев.



АКВАРЕЛ Тихомир Трайков


ПЕЙЗАЖ Тихомир Трайков

 Стела Петрова                    снимка: Ж.Арабаджиев

Концептуална изложба "Сметката"

                                               Изкуството - има ли го в нашето ежедневие?
                                                                                       

Мария Иванова - ЙЕРОГЛИФИ И КАЛИГРАФИЯ

 
                                                                    снимки Жельо Арабаджиев
 На 23.02.10г. в галерия"ВИК" се проведе уъркшоп
на тема  йероглифи и калиграфия.
Мария Иванова ,студентка в Шанхайския университет,
разказа за Китай - хората ,традициите ,културата..
Броят на китайските йероглифи е 60 000,
но китайците използват само около 3-4 000 йероглифа.
                                  

Фотоизложба "ЗАПАДЪТ" на Жельо Арабаджиев

На 04.02.10г.,от 18ч. галерия"ВИК" ще представи изложбата "Западът" на фотографа Жельо Арабаджиев.Показани са 37 фотографии от пътуванията на Жельо из Югозапада на Съединените Щати.Акцента е върху по-малко познатото,опитът е да се излезе извън клишетата,да се покажат откритите пространства,мистичната атмосфера,история и култура на тези места.Специално място заемат фотосите на петроглифи,древни изображения върху скалите.Подбрани са от някои от най-добрите образци от региона.


 
Дългият залез,Национален парк" Уайт Сандс",Ню Мексико
 
Общински път,Източно Колорадо 

 
Прерийна буря,Колорадо 


Таос пуебло,Ню Мексико


Деликатната арка,Юта


Сцена от Голямата галерия,Каньонът Конска подкова,Юта

Петко Петков НАБЛЮДЕНИЯ НА ВЕЧНОСТТА

 
Изложбата "АКВАРЕЛИ" на Петко Петков и
представяне на новата му книга"НАБЛЮДЕНИЯ НА ВЕЧНОСТТА" 


            Петко Петков е завършил философски факултет със специалност психология.Категоричен съм:изкуството,което той ни поднася не е плод на  неговата наука,а на чистия му самороден талант.Философията му помага за термонологичното оформяне на нещата.Защото да се вникне там,където той наднича,е възможност не образователна,а генетично-духовна.В този смисъл неговите книги са разбираемо,осезателно тълкуване на битието,което бушува край нас,прави видимо това,което без негова помощ не бихме могли да видим.

                                                                                                      Стойчо Маджарски - писател



                   Лятото се качихме в планината,в една хижичка под връх Вежен.На север се издигаше централното било на Стара планина,на юг - най-високата част на Средна гора.Искахме да избягаме от горещата равнина,където близо месец не бе падал дъжд.Горе ни посрещнаха студен дъжд и стелеща се мъгла.На другия ден по обяд облаците се разкъсаха и слънцето стопли поляните.
В тази месност двете планини се сливат и има много пътища за разходка.Едните отвеждат в Стара планина,а другите в Средна гора.По цял ден се разхождах.
Исках да чуя тишината - най-силния звук.Тя прониква до последния атом на тялото.Когато съвършено спокоен се вслушваш в мълчанието на природата,много неща спонтанно ти се изясняват.Усещаш почти физически пълноценния ритъм на пространството. ....................




В рисунката най-ценна е свободата,с която е направена,тя вдъхва живот.Всеки друг елемент може да се копира,но не може да имитираш свободата.Тя е неподражаема! 
.......................................................................................................................................




Думата е сила.Тя може да усили или притъпи яснотата на мисълта.Произнасянето на дума е действие.Причина,която води към определени следствия.Ако мислите ,че това,което говорите,няма връзка с това,което ви се случва - много грешите!Няма безобидни думи!Изговарянето на всяка една дума отключва непознати сили.Бърборенето е игра с огъня. Какви думи и как ще ги произнесем е сериозно дело.Вибрацията от изречените на глас думи изгражда света ни.Тя може да извисява,но може и да разрушава.................................................

..................................................................................................................................................
Когато рисуваш нещо,ти разговаряш с него.Картините на Ван Гог се отличават по това,че са записки на диалозите му с рисуваните неща.Образите от картините му приличат повече на бележки по разговорите които е водил с тях.Творчеството му е дневник.Затова е дълбоко лично,уникално и същевременно универсално.Всеки е способен на такова творчество,но трудността е не в движенията на четката,а в това да се освободиш от оковите на предварителните нагласи.

                откъси от книгата "НАБЛЮДЕНИЯ НА ВЕЧНОСТТА" на  Петко Петков                                                                                                

"Строго поверително"

Над 50 снимки и документи за 12-и пехотен полк показват на изложбата "Строго поверително", открита преди дни в Артклуб "ВИК" в Стара Загора. Подредените експонати са съвсем малка част от събраното и съхранено наследство от колекционера и председател на Сдружението "Приятели на старозагорския Исторически музей" Николай Гичев.
                                                                                       
Снимки и документи за военната слава на местния гарнизон 
                         Свидетелство за участие в Македоно-одринското опълчение
                                                  Патент за служба на офицер  1899г                                      
Рисунка от военният художник
А.Бакларов 19.02.1913г.

Д-р Киро Вазов - полкови лекар на 12'ти пехотен полк
със сина си Иван К.Вазов - поручик от 12'пехотен полк
                        Генерал Стефан Азманов                            
Малката,но кокетна галерия"ВИК"е домакин на срещата между три генерации творци.От една страна старозагорците Петко Петков и Георги Русев,а от друга младият Иво Георгиев от Мъглиж.Но това не е просто среща на колеги,а един задушевен разговор между пластичната яснота на мъдростта,яростният подем на зрелостта и трескавото търсене на младостта.Радваме се ,че тази среща не е сблъсък на автори избрани на произволен принцип,а така необходимият за всяка форма на изкуство контакт между поколенията.С това галерията осъществява една от най-важните и амбициозни задачи,които си е поставила още със своето основаване,а именно да бъде онази свободна територия,така дълго жадувана от публиката в града.Бистрите тонове изпълнени в техниката гризайл,използвани от психолога Петко Петков,удачно кореспондират с плътните мазки на Жоро Русев.Цялостната атмосвера на изложбата се допълва от чистотата - нравствена и колоритна,струяща от серията мъглижки пейзажи.Независимо дали умбрите и печените сиени,разлети в акварелна техника са свързващо звено в това богатство от стилове,спокойно можем да кажем,че живописта на Петко Петков бележи качествено нов скок на развитие в посока към все по-голяма смислова и концептуална изясненост.Ритмичното повторение на черно и бяло,умело допълнени от средните стойности на полутона,помагат за реализацията на авторовите идеи относно проявленията на хуманността у съвременния,мислещ градски човек.Неговата неподкупна чувствителност и естествена емоционалност намират своя пряк израз в мекотата на формите и плавните преходи на светлосянката градирани около съответните идейни,смислови и композиционни центрове и възли.Но не се заблуждавайте,творческият процес при него не се задоволява само с пасивна съзерцателност.Той използва натурата,като първоизточник на оригинални,дори бих казал неочаквани инвенции,наситени с дълбоко философско съдържание.Това е един дълъг и трудоемък процес,започващ с пластичното проучване на съответния физически обект,преминаващ през неизбежното изчистване от досадни подробности и изкристализиращ във финално обобщение.Всичко това ни дава възможност да се насладим на едни в голяма степен лирични произведения носещи знака на всепроникваща интимност и графична образност.Това усещане се подсилва от експонираните пред нас средно и малоформатни изображения.Потопете се в тях,така както сторих и аз.Още повече,че те бързо се превърнаха в повод за словесно вдъхновение сред мнозина от приятелите на Петко Петков.Не можем да не изкажем и абсолютно необходимата благодарност за това на Александър Георгиев,Красимира Лекова,Димка Кабаиванова,Недялко Колев,Иван Ушев,Галя Арабаджиева и Снежа Маринова.Нека ви дадем възможност за съучастие във всичко казано до тук,за това обявявам изложбата за открита.
                                                                                                                                     Петко Жеков

Иво Георгиев

Иво Георгиев


Георги Русев


Георги Русев


Петко Петков