Зора Благоева също,както името което носи,изгря в галерия "ВИК" на пръв поглед някак неочаквано и изненадващо,но за онези запознати с логиката на развитието й,това е среща дотолкова естествена и неизбежна, колкото е и постъпателното движение на небесните тела и появата им на хоризонта. Светлината ,неин постоянен и верен спътник прелива от фотос във фотос и озарява собствения й свят изпъстрен със семпли и удачно намерени цветни акценти.Но това ,което зрителите могат да видят в тази елегантно подредена експозиция не са само мигове реалност,запечатани върху фотографска хартия.
Кадър по кадър пред нас се развива хронолoгията на едно съзряване и самоопознаване,чрез докосването до околния свят.Много често свенливо, деликатно и безкрайно нежно,непредубеденият младежки поглед ни изправя пред сюжети и моменти,които мнозина пред нас биха подминали и прескочили почти машинално.Проблем е ,че Зора Благоева ни ги поднася с такава сила и всепоглъщаща импресия,че нeминуемо провокира спомена за първото кокиче, първата момина сълза,капка дъжд и глътка свобода,чийто образи са се наслоили някъде там в съзнанието на всяко непораснало дете.
Петко Жеков
